трапеза.
Подобно на обредните хлябове тя носи смисъла на благословия
и благопожелание за добруването на семейството. Нейната семантика се подсилва
от късметите, които стопанките скриват в нея. Най- често те се правят от
дрянови клонки – дървото, което със своята жилавост се е превърнало в символ на
сила, здраве и дълголетие. Всяко клонче се нарича с различни пожелания – за
здравето, щастието, късмета, овцете, кравата, кошарата, любовта, работата, учението и това, което още искаш да
пожелаеш на най-близките. В центъра на баница, свито на венец клонче се нарича
на къщата, над което стопанката си пожелава да е здрава, щастлива и берекетлия
годината.
В някои селища в новогодишната баница жените скриват по три дрянови клончета.
Първото е с една пъпка - за къщата, второто с две - за книга и учение, а
третото с три - за стоката. Освен това слагат петленце от орех – символ на
мъдростта, камъче – за здраве, бобче – за дълголетие, паричка – за благополучие, бяло копче - за овцете, житни
зрънца - за орача... Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня и по тях
гадаеят каква ще е годината - ако изпукат силно и отскочат, годината ще е здрава, щастлива и плодовите.
И днес в някои селища жените приготвят за Нова година
баница, извита като хорото на мегдана. Старо поверие гласи, че тя е
олицетворение на сплотената общност, на семейството и рода. Символизира
подредения Космоса и неговия безкрай, и има смисъла на заклинание за растежа и
берекет.
Традиционно баницата за Нова година се реже лъчеобразно -
тъй както слънцето грее за всички и празникът е честит за всеки. Поставя се в
центъра на празничната трапеза, така че всички присъстващи да бъдат в близост
до нея. По стар обичай се завърта три пъти от стопанката на дома и всеки взема
парчето, което се падне пред него. В него е скрит и неговият късмет. Първото
парче от баницата се нарича на Богородица и се остава пред иконата. А къщата се
пази на тайно място до следващата Нова година.