 |
Формация бомбардировачи В-24 "Либърейтър" над
Балканите,
каквито два са поразени от кап. Списаревски. В битката са поразени
8.
|
На 20 декември 1943 г. групировка от 15-та въздушна армия на
САЩ от 150 американски бомбардировачи
"Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та
тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50
тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38
"Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се
насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както
операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.
Бойният
дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за
битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в
клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до
хоризонта.
Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески.
Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона.
Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк
3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище
Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това
време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн
D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън
София.
Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат
шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да
спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да
нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета,
основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят
"Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да
нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите
си извън града.
Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При
това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е
прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души,
а други 93 са ранени.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един
от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които
трябва да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града.
Това е
първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски
не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите.
Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.
Сам с безумно
смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се
насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските
изтребители и взела необезпокоявана курс към София.
Той взема на прицел една
машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ
прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този
бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва
всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян
от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.
Българинът
разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание,
той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия
формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са
разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно
с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски пада разбит на
височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От
другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие
лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и
да се оттегли.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък
очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг"
от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила
(97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той
дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски
военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант
разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя
„ „Шест
минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно …
летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща
към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се
стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб
ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!" “
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от
изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна
ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:
„ "Българските
летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света.
За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията” “
Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец,
единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след
тарана на българина ужасен казва:
„ „Настана
истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
В този бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.
Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става
първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък
бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин
капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа
на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на
Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко
уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
Списаревски категорично не е, и подвигът му няма общо със
специално обучаваните за самоубийствени мисии японски и други
"камикадзе", неговият подвиг е най-забележителен защото той въобще не
тръгва в бой с предварителен план този му полет да бъде саможертва, а храбро и
дълго се бие като нанася поражения на противника до последния си патрон и
тръгва с цялото си себеотрицание и патриотизъм на таран едва когато разбира, че
това остава последната възможност да спре американския "Либерейтър"
да изсипе смъртоносните си бомби на мирното население на София.
Героизмът му
сякаш е въплатен в доскорошната войнска клетва на българите "Заклевам се
да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя
кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете."
Димитър Светозаров Списарѐвски
е български офицер, поручик (посмъртно: капитан 1944,
полковник 2009, летец-изтребител, кръст за храброст (посмъртно). Родът му е от
Кюстенджа. Загива при боен полет, след като сваля тежък американски
бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София
през Втората световна война.
Биография
Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден
на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от
българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът
Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета.
След
Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от
Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на
Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър
Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935
г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски
срещи.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище,
но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още
преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол.
За
отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището и
го завършва в 1938г. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите,
кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на
обучение в Германия.
От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната
школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж
в авиационното училище в Шлайсхайм и накрая завършва престижната изтребителната
школа във Вернойхен през 1939 г.
От м. юли 1939 г. е в 6-ти изтребителен полк в
Карлово и по-късно, в 6/3 изтребителен орляк. През лятото на 1943 г. с още един
български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и
усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци.
В България е
офицер във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, командир на 2-ра
свързочна рота на летището. Тогава сам пленява тежък американски бомрардировач
и го заставя да се приземи на българското летище Скопие.[2] Впоследствие е
изтеглен в София за отбраната на столицата.
На войниците си той казва:
“Аз съм
се венчал за България.”
“Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито
фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България
трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.”
“Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един
вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин,
Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата
единствена идея трябва да бъде България.”
“Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат
България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат
да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!”
Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков обяви пред
Дарик радио, че оттегля 
