/Таралеж/
"Християнинът казва: "Това, което е мое, е
твое", а комунистът казва: "Това, което е твое, е мое".
Това каза бившият премиер Симеон Сакскобургготски пред бТВ.
Той допълни, че след 9 септември 1944 г. времената са били тежки за него и
семейството му и не е го е забравил, но е простил, защото в противен случай
нищо не печели.
"Като сме победени и окупирани от съветска войска с
прийомите и начина, по който са действали експедитивно в Съветския съюз... това
е чисто елиминиране на една класа. Край – приписва се, разбира се, на
родоотстъпници и предатели и с това се приключва".
Това коментира Симеон. Той допълни, че най-ярките му спомени
от цар Борис III са свързани с редките случаи, в които го е виждал и са правили
излети и разходки.
"Майка ми обожаваше баща ми. Обожаваше и всичко
българско, така че ни възпита по един много специален начин, в една безкрайна
любов към родината, а тя беше "чужденка". Също и в църковното, и в
религиозното ни възпитание – тя е католичка. Държеше, ама толков строго, да
спазваме всичко, свързано с православието, че понякога беше дори комично. И ние
като пораснахме вече, се шегувахме и се подигравахме с нея, че тя е била като
един стълб на православието в Запада".
Това разказа Симеон. На въпрос защо българите са обичали и
уважавали толкова много баща му, той отговори.
"Много е трудно да се обясни, oще повече от син би
прозвучало субективно. Но трябва да се анализира фактът, че едно царуване е
по-трайно от едно президентство. Времената са били други, комуникациите са били
други. Има много фактори".
Бившият премиер каза, че би се успокоил ако получи
доказателства, че смъртта на Борис III е била естествена, но призна, че това не
се знае със сигурност.
Симеон коментира и идеята на БСП да се обяви режимът,
установен след 19 май 1934 г., за фашистки:
"Знаете ли, трябва да се погледне пак цялата карта на
Европа и дори извън Европа – какви са били политическите системи - по-приетите,
по-популярните и т.н., в онова време, там, и тогава вече да се сравнява. Като
гледам кадри от едно време, речи на дадени държавни глави като Мусолини, Хитлер
или други – има моменти, когато извън всичко, са почти смехотворни - като
жестове, реторика и всичко. Ама тогава милиони хора са вървяли след тях. Това е
въпрос на време, на момент, на ситуации. От нашата камбанария сега не можем да
се произнасяме и да съдим едни и да възхваляваме други. Аз поне така го виждам".
Според него няма как дядо му Фердинанд да е единствения
виновник за националните катастрофи.
"Там има също доза от емоция, но и доза от личното. Не
ми се побира може би в рационалния ми ум да помислите, че единствено царят е
виновен. Той яхва един кон и напред и предизвика националните катастрофи. Той
се съобразява с атмосферата в страната, с политическите приоритети, със
ситуацията, с Великите сили, с всичко и идва един момент, в който се получава
тази сплав и вече се действа. Та да се преписва само на едно лице едното - само
доброто или само злото, ми се струва нещо, което е... То е по-скоро
емоционално, ама за жалост, се превръща понякога в легенди".
Според Симеон не е коректно историята на България да се дели
на Първа, Втора и Трета българска държава.
"Какво е това? Ние местили ли сме си държавата, та да
говорим? Винаги е било Първо царство, Второ царство и Трето царство. Нито
ставаме по-малко републиканци, нито нищо, ако си употребяваме нормалната
историческа терминология", коментира той.
Симеон сподели и лични преживявание с внуците и семейството
си.
"Те ме наричат дядото от България, защото както съм си
през цялото време тука, и ме виждат рядко. Другият дядо е дядо еди-кой си, а
това е дядото в България. С жена ми се понасяме вече от 54 години. И то не е
лошо като рекорд. Почти е политическо некоректно... Веднъж един щях да го
утрепя. Вика: "По твое време имаше ли автомобили?". С това усетих
разстоянието, в което ме измерваше човекът".
Според бившия премиер българите са хора на крайностите, към
което той е критично настроен.
"Аз с цялата си любов и обич към България, но понякога
си казвам: "Защо мислим, че сме центърът на света?". Само нас така,
ама ние туй, ама ние онуй. Боже Господи, светът е толкова широк. Има толкова
други примери в положително, 100 пъти по-добре. Значи малко с това да се
поогледаме и тогава да се самобичуваме, както аз го наричам. Но интересното в
това също, не знам дали е "off the record" или не, но си е чиста констатация
- най-жалките, най-нещастните, най-всичко, но пази Боже, чужденец да ни
критикува. Тогава сме - нищо по-велико от нас, най-добрите, което е много
интересно също като реакция", заключи Симеон.