/Таралеж/
1014 г. българската войска претърпява поражение от войските
на византийския император Василий II. Беласишката битка, известна още като
битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион е кулминация на
двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II,
продължил десетилетия в края на 10 и началото на 11 в.
В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г.,
когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с
арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят
за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка
укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към
вътрешността на държавата.
При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е
спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в
Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ.
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат
преградата, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор
Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки.
Битката завършва с тежко поражение на българите. Според
свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е
значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен
по-късно „Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира
два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен
пристъп при вида на ослепените си бойци.