Сигналите за корупция и конфликт на интереси срещу
магистрати не само няма да са анонимни, но ще трябва да се подписват от
подателя с три имена, ЕГН, адрес, телефон, факс, личен подпис и електронна
поща, ако има такава. Тази спорна поправка в Закона за съдебната власт бе
приета окончателно в сряда от Народното събрание без дебат.
Специално идеята за задължителното присъствие на ЕГН в
сигналите бе възприета в правнатакомисия по предложение на Христиан Митев
(Патриотичен фронт).
Отделно по предложение на Данаил Кирилов (ГЕРБ) бе решено,
че хората, които сигнализират съдебния инспекторат за нередности в системата,
ще носят отговорност, ако подадената от тях информация се окаже невярна.
Правосъдното министерство предлагаше те да не носят отговорност, но това не бе
подкрепено.
С този вот мнозинството в парламента (без Реформаторския
блок) даде знак, че анонимните сигнали ще отпаднат и от Закона за борба с корупцията
по върховете на властта.
При гласуването депутатите не обърнаха внимание на
аргументите, че няма значение кой е подателят на сигнал срещу магистрат, стига
данните в него да са значими и проверими. Мнозинството застъпи тезата, че
вкарването на всички данни на подателя в сигнала му ще е гаранция срещу
злоупотреби.
С тези две промени в съдебния закон депутатите създадоха
изключително враждебна среда към гражданите, които биха се замислили да подадат
сигнал. Най-големият проблем е именно отговорността, която биха могли да
понесат, ако съдебният инспекторат не успее да потвърди данните в сигнала им.
Това би могло да доведе до дело за клевета, ако инспекторатът предаде данните
на подателя на този, който бил обект на сигнала. ЕГН прави измъкването от тази
ситуация невъзможно.